Божествата в основните древни ре-лигии

Боговете в древен Египет

Амон - покровител на град Тива. Бог на въздуха и плодородието, създател на света. Изобразява се със скиптър и корона с две пера и слънчев диск. Понякога се изобразява с глава на овен с извити рога.

Анубис – покровител на мъртвите. Изобразява се във вид на чакал или диво куче (или човек с глава на чакал)

Апис – символ на плодородието. Изобразява се като бик със слънчев диск. В някои периоди бил почитан като бог, въплатил душата на Озирис.

Атон – бог на слънцето. Изобразява се като слънчев диск, чиито лъчи завършвали с разтворени длани.

Баст (Бастет) – богиня на любовта, радостта и празниците. Изобразява се като жена с глава на котка или лъвица с кошница в ръка.

Бес – бог на веселието и танците. Изобразява се като уродливо джудже с лъвска муцуна.

Геб – бог на земята. Изобразява се като мъж, чието тяло е с цветовете на тинята на Нил, покрито с растения.

Изида – богиня-майка, сестра и съпруга на Озирис. Изобразява се като жена с рога на крава и слънчев диск на главата, държаща стебло папирус.

Ма’ат – богиня на справедливостта, жена на Тот с когото имали осем деца, Най-известният от тях бил Амон. Изобразява се като седяща или стояща жена, която държи в едната ръка скиптър, а в другата – символа на вечния живот. Понякога се изобразява с щраусово перо в косата и даже с с щраусово перо вместо глава.

Нут – богиня на небето. Изобразява се, като жена, чието тяло е синьо, обсипано със звезди. Била жена на върховния бог Ра, но била влюбена в бога на земята Геб.

Озирис – бог на ежегодно умиращата и възраждаща се природа, по-късно бог на задгробния свят и съдия на мъртвите. Изобразява се във вид на човешка мумия с корона, държащ в сгънатите си ръце скиптър и бич.

Птах – бог-творец и бог на мъртвите в Мемфис. Изобразява се във вид на мумия с открита глава с жезъл.

Ра – бог на слънцето, по-късно отъждествен с Амон (Амон-Ра). Изобразява се като човек с глава на сокол и слънчев диск.

Секмет – богиня на разрушението и унищожението. Око на убийственото слъмце (Ра). Изобразява се като жена с лъвска глава.

Сет – бог на хаоса, пустинята, бурите и насилието. Брат на Озирис. Изобразява се с животинска глава с дълга извита зурла.

Тот – бог на луната, мъдростта и писмеността. Изобразява се като човек с глава на ибис с четка за писане и палитра.

Хатхор – богиня на музиката, любовта и съдбата, богиня на небето, хранителка на фараоните и властелин на далечните страни. Изобразява се като крава или жена с рога на крава и слънчев диск.

Хор (Хорус) – бог на небето и светлината, покровител на фараоните, които се считали за негово земно превъплащение. Изобразява се като човек с глава на сокол с короната на Египет.

Божествата от шумеро-акадската митология 

• Аба – божество-покровител на град Акад; най-важния бог от пантеона на Акадското царство
• Аба (бог) – бог на растителноста, създаден от богинята Нинхурсаг, съгласно мита „Енки и Нинхурсаг“
• Аба (богиня) – вавилонска богиня с неясни функци, предположително с аморейски произход
• Абзу – въплъщение на световните води, „подземния пресноводен океан“, обител на Енки. В акадските текстове – Апсу; в „Енума Елиш“ персонифицирано божество
• Абу (митология) – см. Аба (бог)
• Агушайя – едно от въплъщенията на Иштар
• Адад, Аду – божество на бурите, вятъра, гърма, мълниите и дъжда. В шумерските текстове – Ишкур
• Адму – вероятно име на богиня, почитна в Мари
• Айя (богиня) – семитска богиня, съпруга на Шамаш
• 'Айя – см. Еа
• Азмиуа – богиня, жена на Нингишзида; вероятно въплъщение на Ниазимуа
• Аламмус, Аламмуш – божество, въплащение на звездата Мекбуда (ζ Близнаци)
• Ала – съгласно един от космогоническите митове – група божества, кръвта на които след убиството им от великите богове е използвана за сътворение на хората
• Ама-архус – акадска богиня на плодородието, едно от въплащенията на Богинята-майка
• Аманки, Ама-ан-ки – един от епитетите за Еа
• Амасагнул – богиня, съпруга на Папсукал
• Амба – см. Аба
• Амуру (митология) – семитско божество, покровител на амореите
• Ангал – см. Ан
• Ану – бог на небето. В шумерските текстове – Ан
• Анунит(ум) – акадска богиня-войн; често се отъждествява с Иштар
• Антум – богиня на небето, съпруга на Ану
• Ануна(ки) – група шумеро-акадски божества, вероятно старши богове
• Аншар
• Апладад – бог на валежите, лошото време, син на Адада
• Аруру – едно от въплъщенията на Богинята-майка
• Асалухи – шумерски бог, по-късно слят с Мардук
• Асар(у)луду – см. Асалуххи
• Асарлух(х)и – см. Асалухи
• Асур – см. Ашур
• Ашимбаббар – см. Нана
• Ашнан – шумерска богиня на зърнените храни
• Ашур – древноасириски бог, епоним на едноименния град, покровител на Древна Асирия

• Баба (митология), Бау – шумерска богиня, една от въплъщенията на Богинята-майка
• Баббар – см. Уту
• Бел – см. Бел
• Бел-накбу – един от епитетите на Еа
• Бел-пагре – един от епитетите на Даган, хтоническо въплащение
• Бел-узну – един от епитетите на Еа
• Белет-или – едно от въплъщенията на Богинията-майка
• Белет – епитет на верховна богиня, акад. „Госпожа“, форма ж. р. от Бел; най-често този епитет е носила Иштар (см. Белет-Бабили, Белет-цери, Белет-екалим и т. д.)
• Белет-Бабили(м) – Иштар Вавилонска; едно от въплащенията на богинята Иштар
• Белет-раме – един от епитетите на Ишхара
• Белет-сери – вавилонска богиня на подземния свят, съпруга на Амуру. Отъждествява се с Гештинана
• Белет-хати – един от епитетите Белет-екалим, почитан в Мари
• Белет-екалим – вавилонска богиня, съпруга на бога Ураш
• Белили – едно от имената на богинята Гештинана
• Белит, Белит – см. Белет
• Белтум, Белтум – см. Белет
• Бирду – бог на подземния свят, отъждествява се с Нергал
• Бел – епитет на върховния бог, акад. „Господ“; в по-късно време е използвано името Мардук; женски вариант см. Белет

• Вер (също Мер) – северомесопотамски бог на лошото време

• Гашанана – вариант на името на богинята Инана, на диалекта емесал
• Гештинана – шумерска богиня, сестра на Думуза, дъщеря на Нингишзида
• Гибил – шумерски бог на огъня; акадски вариант на името – Гира
• Гира – акадски бог огня; шумерски вариант имени – Гибил
• Гугалана – шумерски бог, свързан с подземния свят
• Гугал – един от епитетите Ишкура
• Гунуру – шумерска богиня, сестра бога Даму
• Гула – вавилонска богиня на врачуването

• Даган – семитско божество дождя; в западносемитской митологии – Дагон
• Дамгал – един от вариантите имени на богинята Дамкина
• Дамгалнуна – шумерска богиня, една от участниците в подреждането на света
• Дамкина – шумерска богиня, една от въплъщенията на Богинята-майка
• Даму – шумерски бог врачевания, син на Нинисина
• Дингирмах – една от въплъщенията на Богинята-майка
• Думузи – шумерски бог умирающей и воскресающей природа
• Думузиабзу – шумерска богиня плодородия

• Забаба – шумерски и акадски бог-воител; покровител на град Киша
• Зарпанит(ум) – см. Царпанит
• Зуен – см. Нана

• Игиги – група шумеро-акадски божества, вероятно младши богове; към тях изначално е принадлежал и Мардук
• Ил-Аба – см. Аба
• Инана — едно от най-важните божества в шумерския пантеон; богиня със сложни и неясни функции; доста рано е слята с Ищар
• Инин — едно от имен шумерской на богинята Инана
• Итур-Мер, Итурмер — вавилонски бог, вероятно въплъщение на бога Вера (Мера); покровител города Мари; по другой версии – божествен пра-епоним местной правящей династии
• Ишкур — шумерски бог на бурята; по-късно слята с акадския Адад
• Ищар – вавилонска богиня, един от централните персонажи на шумеро-акадския пантеон; имаща сложни двойствени функции, предимно свързани с военни и еротични свойства
• Ищар Акадска – въплъщение на на Ищар
• Ищар Арбелска – въплъщение на Ищар; отъждествявана със звездата Сириус
• Ищар Ашурска – въплъщение на Ищар; съпруга на Ашура
• – см. Белет-Бабили
• Ищар-какабу – см. Ищар Ниневийска
• Ищар Ниневийска – въплъщение на Ищар
• Ишум – вавилонски бог, отъждествяван с Хендурсангоа
• Ишхара – месопотамска богиня, въплъщение на съзвездие Скорпион

• Каку – вестник на богове, фигуриращи в поемата „Нергал и ерешкигал“
• Ки – древняя шумерска богиня земли
• Кишар
• Кула – бог, свързан с процеса на приготвяне на кирпичи
• Кур-гал – един от епитетите енлили

• Лахама, Лахаму — в смисъл Лахму
• Лахар – шумерска богиня-покровителка скотоводства
• Лахму – обозначение група шумеро-акадски божества свързани със семантиката на водата; към тях се относился и Енки
• Лугал-амару – един от епитетите енлиля

• Магур – един от епитетите на Нана
• Мама, Мами — то же что Мамма
• Мамиту – акадска богиня на клетвата
• Мамма – акадска богиня, свързана с идеите на материнството
• Мардук – върховен бог от пантеона на Вавилония
• Марту – см. Амуру
• Месламта'еа — шумерски бог, по-късно отъждествяван с Нергал
• Мер – другой вариант имени бога Вера
• Мумму – въплъщение на изначалнните води на хаоса; едно от въплъщенията на Апсу

• Набиум – см. Набу
• Набу – вавилонски бог на писмеността
• Нази – шумерски бог, създаден от Нинхурсанг, съпруг Умун-Дара
• Намму — шумерска богиня, олицетворение вод Абзу
• Намтар – вестител на боговете, също бог пращащ епидемии
• Намшуб – см. Асарлухи
• Нана – шумерска богиня, свързана с плодородието
• Нанайя – шумерска богиня с двуполови черти и функции, близки до функциите на Инана
• Нанибгал — шумерска богиня, мат Суд; една от въплъщенията на богинята Нунбаршегуну
• Нана(р) – шумерски бог на луната
• Нанше – шумерска богиня, свързана със семантика на водата: реките и каналите
• Нергал, Неригал() – вавилонски бог подземного царства
• Нидаба — друго име на богинята Нисаба
• Никал — то же, что Нингал
• Нин — женски вариант на шумерския епитет ен, шум. „Госпожа“, съставна част от имената на ред божества (Нинлил, Нигал, Нимах и др); аналог в акадскоия език см. Белет
• Ниназу – шумерски бог-целител
• Нинана – един от вариантите на името Инана
• Нингал – шумерска богиня, съпруга Нана
• Нингирин – шумерска богиня, свързана с практикуването на заклинания
• Нингирсу — шумерски бог-воител, покровител города Гирсу
• Нингишзида – шумерски бог на подземния свят
• Нинисина, Нин-Инсина — шумерска богиня на врачуването, покровителка на Исин
• Нинкаси – божество изпълняващо желания
• Нинки – един от вариантите имени на богинята Ки
• Нинкируту – шумерска богиня, съпруга на Ниназу
• Нинкура – шумерска богиня, дъщеря на Енки и Нинму, една от участничките в изграждането на света
• Нинлил – шумерска богиня на въздуха, ражданията; съпруга на Енлил
• Нинмах – шумерска богиня, едно от въплъщенията на Богинята-майка
• Нинмена – шумерска богиня, едно от въплъщенията на Богинята-майка
• Нинмешара – един от эпитетите Инана
• Нинму – шумерска богиня, дъщеря на Енки и Нинсикил, една от участничките в изграждането на света
• Нини(н) — едно от имен шумерской на богинята Инана
• Нинсиана — шумерска богиня, персонификация планета Венера; слилас с Ищар
• Нинсикила – бог-покровител Магана, създаден от Нинхурсаг
• Нинсикил – шумерска богиня, една от въплъщенията Дамгалнуна
• Нинсун – шумерска богиня, свързана с идеями пастушества
• Нинту(р) – шумерска богиня родов, една от въплъщенията на Богинята-майка
• Нинтуд, Нин-туд – шумерска богиня, една от участниц обустройства мира
• Нинурта – шумерски бог земледелия, воител, божествен герой
• Нинхурсанга, Нинхурсаг – шумерска богиня на земята, едно от въплъщенията на Богинята-майка
• Ниншубур – шумерско божество-вестител; проявява двата пола
• Нисаба – шумерска богиня всходов, покровителка писцового искуства
• Нудиммуд – едно от имен енки
• Нумушда – бог-покровител города Казалу
• Нунбаршегуну – шумерска богиня, мат Нинлил
• Нунгал – шумерска хтоническа богиня
• Нугиг – един от епитетите на богинята Инана
• Нуска, Нуску – бог на света и огня

• Пабилсаг – шумерски бог-воител, олицетворение на съзвездие Стрелец; отъждествява се с Нинурта
• Папсукал — вестник на богове; отождествлялся с Ниншубур(ом)
• Пасага – един от вариантите передачи имени бога Хендурсанги
• Писангунук – бог покровител на Кулаба: части Урука и едноименого квартала Вавилона
• Сабитум – един от вариантите имени на богинята Сидуру
• Сарпанитум – см. Царпанит
• Сидуру – вавилонска богиня с неяси функции
• Син – вавилонски бог на луната; в шумерски текстове – Нана(р)
• Суд – шумерска богиня, героиня от поемата "Енлил и Суда"; е въплъщение на Нинлил
• Шумукан – см. Шакан
• Суен – см. Син

• Таммуз – см. Думузи
• Ташметум – вавилонска богиня, съпруга Набу, олицетворение созвездия Козерога
• Тишпак – бог-воител

• Уд — см. Уту
• Улмашитум – другие име на богинята Анунит
• Умун-Дара
• Ураш – божество-покровител на Дилбата; в едни текстове – въплъщение на богинята Ки, съпргуни на Ана; в други текстове персонаж от мъжки пол, прототип на Нинурта, впоследствие отъждествяван с него, съпруг на Белет-екалим
• Урсаг – един от епитетите на богинята Инана
• Усунзиана – един от епитетите на богинята Инана
• Уту – шумерски бог на слнца
• Уту – шумерска богиня вегетации
• Ушумгалана – един от вариантите имени Думузи

• Хаййашум – бог, персонаж в поемата „Хараб или Теогония Дуну“
• Хайя – см. Еа
• Хараб – божествено олицетворение на плуга; персонаж от поемата „Хараб или Теогония Дуну“
• Харханум – бог, персонаж в поемата „Хараб или Теогония Дуну“
• Хендурсанга – шумерски бог с неясни функции

• Царпанит(ум) – вавилонска богиня, съпруга на Мардук
• Циртур – мат Думузи

• Шак(к)ан – шумерски бог, покровител на едрия рогат добитък
• Шалту – една от въплъщенията на Ищар
• Шамаш (митология) — вавилонски бог на слънцето, тъждествен на шумерския Уту
• Шара – шумерски бог, покровител на град Ума
• Шарат-Апсу – един от епитетите на Дамкина
• Шукалетуда – действащо лице от мита „Инана и Шукалетуда“
• Шулпа'е – шумерски бог на дивата природа
• Шумукан – см. Шакан

• Еа, 'Айя — акадски бог, рано слел се с шумерския Енки
• Енбилулу – шумерско божество със селскостопански функции
• Ен — епитет на шумерски богове и съставна част от имената на (ср. Енки, Енлил и др.), шум. „Господин“, „Владыка“; аналог на акадския епитет Бел; женски вариант — Нин
• Ензу – см. Нана
• Енки – шумерски бог на подземните води, плодородието, бог на мъдростта, творец; едно от най-важните божества на шумерския пантеон
• Енкимду – шумерски бог със селскостопански функции
• Енлил — най-важното божество в шумерския пантеон със сложни функции; бог на вятъра. Акадски вариант на името — Елил
• Енмешара – хтоническое божество
• Енсаг – бог-покровител Дилмуна
• Елил — акадски вариант на името на бог Енлил
• Енмеш – божествен господар на природата, въплъщение на лятото, брат на Ентена; покровител на конюшните, краварниците и богатата реколта, основател на градовете
• Енуги – надсмотрщик, руководившей работой игинов в мите об Атрахасисе
• Ентен – божествен господар на природата, въплъщение на зимата, брат на Енмеш; покровител на дивата природа
• Ерешкигал – шумерска богиня подземного мира
• Ера – акадски бог-воител, воплощение палящего зноя, сушата и чумата
• Ешхара — друго име на богинята Ишхара
• Ештар — друго име на богинята Иштар

...........

Индийски богове

АГНИ – бог на огъня, бог на жреците и без него не можело да се проведе нито едно жертвоприношение. Той няма крака и глава и затова не се срещат негови изображения в човешки облик. Той е прекрасен, чист, променя формата си, винаги се стреми нагоре – да достигне небесета. Може да вижда с четири, но и с хиляди очи. Въоръжен е с лък и се вози на златна колесница, в която са впрегнати златисти коне с маслени гриви и седем езика. Месторождението на Агни не е установено, тъй като огънят може да възникне, където и да е. Той не живее постоянно на едно и също място. Може да блесне в небето, за миг да се спусне на земята във вид на мълния и да влезе в сухо дърво, а след това във вид на пламък и дим, да се издигне отново в небето. Понеже Агни е вечен, той винаги е млад, защото се ражда ежедневно. Най-важната му функция е освещаването, а за жреците най-важен е огънят в жертвения олтар. Пребиваващ едновременно в три свята – небето, въздуха и земята, Агни изисква разпалването на три ритуални жертвеника. Омиротвореният Агни носи на хората огромна полза. По време на битки изпълва враговете със страх, а през нощта прогонва демоните и злите духове. Изгаряйки предметите, той изгаря и злото, скрито в тях. Огъня в домашното огнище, дарен от Матаришван трябва да се пази като светиня, защото той защитава семейството от нещастия и се явява най-добър пеиятел, пазейки главата на семейството.

АДИТЖИТИ – божества, тясно свързани с небето. Към тях принадлежат: Дакша – символизира необикновения ум и способности на боговете; Вивасват – слънцето, което се появява на разсъмване; Мартанда – символизира невидимото, нощно слънце. Възникнал от мъртво яйце. (В епохата на брахманизма броят на тези богове нараства до дванадесет. Те олицетворяват божествената светлина – източник на живот, борят се със злото и тъмнината, наказват грешниците и благославят праведните. Те имат златни тела и никога не спят.)

АШВИНИ – близнаци, братя на Ушас, появяващи се на разсъмване. Те будят сестра си и съпровождат колесницата й. Появяват се и при запалване на жертвения огън. Те са неразделни, но се различават един от друг. Единият е син на нощта, а другият – на утрото. Единият е светъл, другият – тъмен. Те се грижат за меда, нектара на живота, божествената “сома”. Даряват пчелите с мед и лекуват с него боговете и хората. Обичат да помагат – спасяват корабокрушенците, попадналите в беда живи същества, помагат на младоженците да се установят в дома на мъжа.

БРАХМА – върховен бог в индуисткия пантеон и в божествената триада – Тримурти, заедно с Вишну и Шива. Почита се като създател на Вселената. Родил се от яйце, плуващо в първичния океан. Разделил яйцето на две и така създал небето и земята, а след това и останалата част на видимия свят. Дните и нощите на Брахма определят ритъма на цялата Вселена. 

Синовете му Маричи, Атри, Ангирас, Пуластия, Пулаха, Крату и Дакша станали родоначалници на боговете и хората. Възхитен от красотата на жена си Сарасвати, която създал от собственото си тяло, Брахма се сдобил с пет лица, за да я гледа непрекъснато. Приемайки образа на гигантска риба, той спасил първия човек Ману по време на потопа.

БРИХАСПАТИ – замества Агни в жертвените церемонии. Приел е много от чертите на своя патрон, както и на родствения му Индра. Той излъчва златна светлина. Брихаспати е певец, бог на молитвите и жертвоприношениятана. Той е предсказател и наставник на боговете. Той е дал на жреците молитвите и химните, както и речта на хората. Без него не се провежда нито един ритуал.

ВАРУНА – древно божество, свързано с небето, но по-абстрактно от Дяус. Обикновено се изобразява като плешив старец с жълта кожа. Облечен е в златен плащ, а голямото му око символизира слънцето. Освен това, той има хиляди малки очи-звезди. Понякога се изобразява с четири лица, символизиращи четирите посоки на света. Той се грижи за движението на Слънцето, Луната и звездите и следи за правилното редуване на годишните времена. Той наказва съгрешилите и опрощава разкаялите се.

ВАЮ – бог на вятъра. Той е невидим и месторождението му е неизвестно. Ваю е диханието на боговете. Той има хиляда очи и препуска на колесница, в която са впрегнати сто хиляди жребци (антилопи). Бърз е като мисълта и никога не си почива. Понякога управлява колесницата на Индра.

ВИШНУ – върховно божество, макар и не толкова известен в по-рания период, когато е бил считан за придружител на могъщия Индра. В индуисткия пантеон, заедно с Брахма и Шива е част от божествената триада – Тримурти. Изобразяван е или като дете, седящо на лотосов лист, или като прекрасен четирирък юноша, облечен в царски дрехи, възседнал хилядоглав дракон, плуващ в космическия океан. Вишну е млад, но много мъдър. В зависимост от необходимостта се явява в множество превъплъщения, но основните са десет. Той закриля бременните жени и помага при раждането, помага да зреят плодовете, изпраща дъжд на земята и светлина на местата за жертвоприношение. Често се появява заедно с Индра и му помага да се бори с демоните.

ГАНЕША – бог на мъдростта, премахвщ препятствията, покровител на търговците и пътешествениците. Син на Шива и Парвати. Той властва в света на боговете и е един от най-популярните индуистки богове. Оглавява свитата на божествата в обкръжението Шива. На празненствата по случай неговото раждане, забравили да поканят Шива и той разгневен изпепелил главата на детето. Тогава Брахма посъветвал Парвати да постави главата на първия срещнат от нея. Така Ганеша се сдобил с глава на слон.

ДУРГА (КАЛИ) – войнствената съпруга на Шива. Тя охранява божествения порядък и самите богове, ако са заплашени от злите демони. Победила демона-бивол Махиш, който изгонил боговете от небето и когото не могли да победят нито Шива, нито другите богове. Дурга убила още много зли демони-асури, а телата им изяждали девиците-войни от свитата й. Изобразявна е с десет ръце, възседнала тигър, с оръжие в ръка и с огърлица от черепите на убитите.

ДЯУС – бог на небето, най-старият, макар и не най-могъщият бог. “Баща на боговете” – синоним на “Небето”, съпруг на богинята на земята Притхиви. Негови атрибути са гърмотевицата и мълнията. Изобразява се или като червен, ревящ бик или като черен жребец, украсен с бисери.

ИНДРА – бог на бурите, гръмотевиците и мълниите. Символизира силата, енергията и виталността. Индра едва не погубил своята майка Адити, разпорвайки корема й при раждането си. Веднага след това метнал мълния, която осветила всичко, правейки земята видима за небето и небето видимо за земята. Той задвижил слънцето, което стояло неподвижно до този момент. Виждайки това, небето, земята и въздуха се разтреперили, а майка му се скрила от страх.

Още с появяването си превъзхождал останалите богове по сила и мъдрост. Те се изплашили, че новороденият ще промени установения порядък и опасенията им се потвърдили. Завземайки върховната власт, заедно със слънцето започнал да преустройва света. Новия свят бил изграден като дом – поддържали го четири стълба и бил покрит с небето, като покрив. В този дом имало две врати – всяка сутрин, през широко отворената източна врата влизало слънцето, а вечер излизало през западната.

Индра осигурявал устойчивостта на света, поддържайки небето и оправяйки земята. Независимо от могъществото обаче, поведението на Индра било като на обикновените хора. От всички богове, само той си позволявал да мами, да пиянства и бил винаги готов за любовни похождения. Тези негови качества биха могли да го превърнат в лош, плашещ бог, но той прощавал с лекота хорските прегрешения, пазел хората от нещастия и се грижел за добитъка. В негово лице те виждали приятел и покровител. Още от самото начало той бил почитан като бог на бурята, олицетворяващ пречиатващата й сила. Негово оръжие е божественият огън – мълнията.

Ежегодно, в края на сухия сезон, Индра повтарял велик подвиг, убивайки Вритра. Този огромен дракон, лежал в планините и държал цялата небесна вода в деведесет и деветте пръстена на тялото си. Хората се обръщали с молба за помощ към всички богове, но те се бояли да встъпят в бой с чудовището. Единствен Индра се съгласил да им помогне. Преди да започне битката, той изпил три езера “сома” (божествения еликсир) и изял триста бивола. Вятърът управлавал колесницата му, а останалите богове се съгласили да му помогнат, но при първия рев на дракона, избягали. Бойния дух на Индра бил поддържан от химните, които пеели жреците и от жертвите принасяни от обикновените хора.

След тежка битка, Индра убил Вритра и освободил водата, спасявайки всички от сушата. Тясно свързани с Индра са пет митични персонажа, символизиращи различните прояви на бурята: Трита Аптия – някога заемали високо положение в йерархията на боговете, но след това били изместени от Индра; Апам Напат – небесният огън, който живее в буреносните облаци; Матаришван – това е мълнията. Него, както и Апам Напат ги отъждествяват с бога на огъня – Агни. Призовават го на брачните церемонии, за да съедини сърцата на младоженците и да възпламени искрата на новия живот; Аджа Екапад – понякога е видим като лъч, пробиващ буреносните облаци; Ахи Будхния – добър дракон, който обитава небесните и земните води.

КАЛИ (ДУРГА) – жена на Шива. Страшна и войнствена богиня, унищожител на демоните, побеждаваща злото. Изобразявана е черна, облечена с кожа от пантера и огърлица от черепи. Най-известният и подвиг е победата над демона-бивол Махиш. Махиш бил роден от Дити – майка на изтребените асури, за да отмъсти на боговете. Чудовищно силният бивол нападнал царството на Индра и подчинил боговете. Отчаяните богове отправили гореща молба към божествената триада – Брахма, Вишну и Шива, разказвайки им за своята участ. Разгневената триада избълвала от устата си облак, от който възникнала Кали. Въоръжена с божествено оръжие и възседнала лъв, хилядоръката Кали скочила върху гигантския бик и го приковала към земята с копието си.

КАМА – бог на любовта. По молба на боговете, той се опитал да разпали страстта на Шива към Парвати. Защото така щял да се роди спасителят Сканда, който би избавил боговете от властта на асурите. Но Шива бил вглъбен в себе си и не обръщал внимание на преданата любов на Парвати. Тогава Индра накарал Кама да отиде при усамотения Шива и да забие любовна стрела в сърцето на суровия бог. Шива обаче видял Кама и в гнева си го изпепелил. От тогава богът на любовта станал безтелесен.

КРИШНА – син на Васудева и Деваки. Той е осмото, най-почитано превъплащение на Вишну. Образът му е многозначен. Вероятно обединява различни митологични, а може би – и исторически прототипи. Преди всичко е защитник, избавител, но въпреки това в него има нещо зловещо, недобро. Във ведическия период и по-късно, това име носят различни демони-асури. Според джайнистите и будистите, Кришна е отрицателна фигура. Индуистите обясняват лошите качества на Кришна с това, че един бог не е подвластен на човешките норми. В “Махабхарата” Кришна е описан като войн, съюзник на пандавите – мъдър, мъжествен, но понякога вероломен по отношение на враговете. В “Бхагават-Гита” – поема, включена в “Махабхарата”, Кришна управлява колесницата на Арджуна и преди главната битка, като превъплъщение на Вишну, излага религиозно-философска доктрина, която става изключително популярна в Индия, а по-късно и зад пределите й.

КУБЕРА – бог на богатството, олицетворяващ хармонията между духовното и материалното богатство. Заради благочестивия му начин на живот, Брахма го направил господар на несметните подземни съкровища. В началото Кубера бил властелин на остров Ланка (Цейлон), но доведеният му брат, демонът Равана го изгонил и той се заселил в Хималаите. От този момент Кубера станал божество в обкръжението на Шива и бил покровителстван от него.

ЛАКШМИ – богиня на щастието, красотата и богатството. Съпруга на Вишну. Появила се от океана в бяло одеяние и веднага се доближила до Вишну. Тя е майка на Кама – богът на любовта. Лакшми съпровожда Вишну и в други негови превъплащения.

МАРУТИ – деца на Рудра и Пришни. Смята се също, че са родени от мълнията. Те са божества на бурята и буреносните облаци, раждащи мълнии. Те са вечно млади и са богато накичени със злато – златни са стъпалата им, носят златни браслети, златни шлемове и нагръдници и се носят в златни колесници. Понякога съпровождат баща си – Рудра, но по-често са в свитата на Индра, помагйки му да се бори със злите демони. Подобно на баща си, даряват на хората лекарства, но също като него, са смъртноопасни.

МИТРА – приятел и помощник на Варуна. Външно прилича на него и изпълнява почти същите функции, но е по-милостив към хората и е склонен да прощава греховете им. Особено благосклонен е към селяните.

ПАРВАТИ – жена на бог Шива. В началото Шива не обръщал внимание на предаността й. Веднаж обаче, към нея се приближил един брахман, който започнал да хули Шива. Разгневената Парвати се нахвърлила върху него, горещо защитавайки любимия бог. Брахманът обаче бил самият Шива, който искал да изпита любовта й. От техния брак се родили синовете им Ганеша – бог на мъдростта и Сканда – победителят на демона Тараки.

ПРИТХИВИ – древна богиня на земята. Изпълнява множество важни обязаности – основа е на земята, опора на планините, поддръжница на дърветата и покровител на душите на умрелите. Тя е крава, даваща мляко, мед и масло. С времето, многочисленото й потомство започнало да изпълнява нейните функции и било особено популярно всред хората.

ПУШАН – Този слънчев бог се изобразява с дълга коса и брада. В колесницата му са впрегнати козли – животни, които са способни да намерят път и в най-труднодостъпни места. Това е така, защото Пушан е пазител на пътищата и закриля пътешествениците, пазейки ги от хищници и разбойници. Помага на заблудилите се да намерят пътя. Той бди, както над земните и морските, така и над небесните пътища, съпровождайки умрелите в мир предци. Пушан е закрилник на семейния живот.

РАТРИ – тази част на нощта, която предхожда разсъмването. Родена от небето, тя води хората през тъмнината, защитава ги от хищниците, демоните и разбойниците.

РУДРА – смята се, че този бог въплъщава в себе си чертите на няколко древни, доарийски божества, почитани някога от жителите, обитаващи долината на Инд. Рудра е огромен и мрачен и символизира разрушителната сила на бурята. Докато Индра използва мълниите, за да унищожава враговете си, мълниите на Рудра унищожават всеки. Той притежава способността да се видоизменя, явявайки се със сто глави или с променен цвят на кожата. Живее аскетично някъде на север и покровителства аскетите, скитниците и горските племена. Независимо от страховитото си могъщество, Рудра не получава богати дарове на официалните жертвоприношения. Тези, които го почитат оставят дарове по разклоненията на горските пътеки. Така или иначе, Рудра е зъл и опасен бог, поразяващ хората освен с мълнии, също и с болести. Но от друга страна им дал хиляди лекарства и можел да сваля високата температура на болните. Съпровожда го свита от “марути” и силно виещи кучета.

САВИТАР – още един слънчев бог. Тялото му е от злато. От злато е и колесницата му, в която са впрегнат огнени жребци с бели копита. Той е млад, пълен с енергия и подбужда към действие всичко живо. В края на деня разпряга колесницата си, призовава нощта и подканва боговете и хората да преустановят дневните си дела и да си почиват.

САРАСВАТИ – олицетворение на свещената арийска река. Жена на Брахма. По-късно е почитана като богиня на мъдростта, красноречието, покровителка на науките и занаятите, и създателка на древноиндийския език “санскрит”.

СУРИЯ – олицетворява слънцето. Той гони Ушас, както юношите преследват девойките. При неговото приближаване изчезват звездите и тъмната нощ. Има блестящи коси и излъчва седем лъча. Носи се в небето в златна колесница, теглена от седем коня, обгърнат от ослепителен огън. След залез, Сурия потъва в земята, явявайки се едновременно нейн син и мъж. Представя се пред хората в различни образи. Като източник на плодородието се появява като бял жребец или бик, като символ на висините и скоростта – птица със златни крила, като душа на Вселената – златно яйце. Изобразяват го като златен диск, който служи на боговете като оръжие. Освен всичко останало, Сурия е космическо око – всевиждащо, наблюдаващо всички живи същества, отбелязвайки добрите и лошите им постъпки.

УШАС – сестра на Ратри. Млада, фриволна, обичаща да танцува в свободно веещи се дрехи. На разсъмване отваря небесната врата и пуска да пасат розовите крави (утринните облаци). Тя се движи във великолепна колесница, прогонва тъмата, осветява пътищата. В късния ведически период, Ушас била възприемана повече като “Вечер”.

ХАНУМАН – маймуна с божествен произход. Син на бога на вятъра Ваю и майнуна. Прославил се като мъдър съветник на Сугрива – царят на маймуните и като верен приятел на Рама. Благодарение на мъдростта, храбростта и предаността на Хануман, Рама преодолял съпротивата на демоните от остров Ланка и освободил жена си Сита.

ШИВА – заедно с Брахма и Вишну, Шива е върховен бог в индуистката митология – част от божествената триада-Тримурти. За разлика от бога-творец Брахма и бога-пазител Вишну, Шива е почитан като бог-разрушител. Освен разрушител, Шива е страшен враг на демоните и закрилник на аскетите, отдаващи се на съзерцание. Един от главните му подвизи е унищожаването на трите града, издигнати от демоните-асури. Някога Брахма разрешил на демоните да построят три крепости и те построили един град на небето, друг – във въздуха и трети – на земята. Така те се почувствали в пълна безопасност и решили да покорят боговете. Тогава Шива изстрелял една стрела, с която поразил едновременно трите града и те изгорели като слма. Шива и съпругата му Парвати имали два сина – богът на мъдростта Ганеша и Сканда – победителят на демона Тараки. Парвати, чрез страшните си превъплъщения в образа на Дурга и Кали, също се прославила с победите си над демоните. Шива се почита не само като бог-разрушител, но и като съзидател. В началото на всеки нов период на Вселената, със своя танц той я събужда за живот, а в края я унищожава, изпълнявайки танца на разрушението.